Член 26, ал. 2 от ЗДДС гласи, че „данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице”. Текстът на тази разпоредба отговаря на правилата, разписани в член 73 от Директива 112/2006.
Съгласно чл. 2, параграф 1, буква (с) от Директива 112/2006, предмет на облагане с ДДС следва да бъде доставката на услуга срещу възнаграждение.
Предвид посочените разпоредби, даренията на парични средства, независимо от способа на извършването им, не са обект на облагане по ЗДДС.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДДС парите в обръщение не са стока.
Съгласно чл. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавена стойност са възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. Предвид това безвъзмездните доставки (дарение) на стоки или услуги са извън обхвата на закона. По изключение законът приравнява на възмезди някои безвъзмездни доставки на стоки или услуги, при условие, че при придобиването им е приспаднат данъчен кредит.
По отношение на дефинирането на понятието електронна съобщителна услуга, следва да се има предвид определението дадено в § 1, т. 13 от ДР на ЗДДС, според което "Електронни съобщителни услуги" са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Пренасянето на данни- кратки текстови съобщения (Short Message Service-SMS) e вид електронна съобщителна услуга за пренос на данни, която се състои в пренос на сигнали по електронна съобщителна мрежа и попада в обхвата на дефиницията за електронна съобщителна услуга, съгласно § 1, т. 17 от Закона за електронните съобщения.
Извършването на електронни съобщителни услуги има характер на доставки с услуги.
В следващите редове ще разгледаме данъчно третиране на благотворителни кампании, набиращи средства, чрез кратки текстови съобщения (SMS), чрез телефонна или друга електронна съобщителна услуга по смисъла на ЗДДС.
Мина ЯНКОВА- данъчен експерт
Данъчно третиране по ЗДДС на дарителски SMS или телефонни обаждания
По отношение на въпроса какви документи са необходими за доказване на извършваната основна дейност на дружеството, НАП е изразила становище в писмо изх. 91-00-114 от 18.04.2008 г. на МФ и НАП относно: съдържанието на понятието "основна дейност" за целите на чл. 96 от ЗДДС, но следва да имате предвид, че то се отнася до разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС. В чл. 70, ал. 2 , т. 1 от ЗДДС няма текст, който да визира основната дейност, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, условието в тази разпоредба е превозните средства да се използват единствено за охранителни услуги.
Доколкото в конкретния случай, дружеството Ви използва леки автомобили, с 4+1 места единствено за извършване на охранителни услуги, то е налице право на приспадане на данъчен кредит за този автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези автомобили.
В чл. 70, ал. 2 , т. 1 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на ДК не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
Независимо от направеното изменение и след 01.01.2010 г. за леки автомобили продължават да се считат такива, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Променената разпоредбата изисква, че при определяне на броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Отговор: Във връзка с измененията направени в ЗДДС, в сила от 01.01.2010, следва да имате предвид, че с з 48, т. 2, б. "б" от ЗИДЗДДС (обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 г.) е изменена дефиниция на понятието "лек автомобил" в з 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно която "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит и какви документи са необходими за доказване на извършваната основна дейност на дружеството, за да бъдат спазени всички законови разпоредби?
Въпрос: Дружество, регистрирано по ЗДДС, с форма на управление ЕООД, притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Дружеството притежава няколко лизингови МПС-та, с които извършва основна дейност (други дейности не се извършват) - охрана на имущество на физически или юридически лица, съгласно лиценза. Всички автомобили по талон са с 4+1 места, нямат никакви допълнителни приспособления или трайно вградени уреди за извършване на строго конкретна дейност и съгласно законовите разпоредби попадат в определението "лек автомобил". Дружеството е сключило договори за охрана с други юридически лица и ежемесечно издава фактури с основание "охрана за месец ... на 20...г.", като начислява 20% ДДС за извършената услуга. Съгласно сключените договори е определена крайна месечна цена за ползването на автомобил за охрана, който е на непрекъснато разположение на получателя на услугата. Няма ограничение нито за изминатия пробег, нито за количеството заредено гориво, поради което не се оформят пътни листи, книжки или други документи. До момента е ползван данъчния кредит за всички получени горива, стоки, материали, консумативи и услуги по подръжката и експлоатацията на посочените МПС-та.
Физическите лицата, които отдават помещения под наем на други физически лица, и съответно сами определят и внасят дължимия авансово данък, през 2013 година ще имат едно ново задължение. Те трябва да декларират дължимите авансови вноски в новата декларация, която се подава от началото на тази година – това е по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001). Декларацията се подава три пъти годишно – в сроковете за внасяне на дължимите данъци, т. е. до края на месеца, следващ тримесечието, през което е получен дохода от наем, като за ¶V-то тримесечие, данък не се дължи и съответно декларация не се подава. Както до сега, годишният данък ще се определи в годишната данъчна декларация, която наемодателите ще представят пред НАП до края на април 2014 г.
Статии и консултации от специалисти
Комментариев нет:
Отправить комментарий